В червено

... You make me dream

By the look in your eyes

You give me the feel, I've been longing for

I wanna give you my soul

All my life

Cause you are the one I've been waiting for

I've been waiting for so long ...

Направо е странно как всяка песен, която чуя ме кара да мисля за теб, да я свързвам с теб, да си представям как я слушаме заедно, или как танцуваме на нея...

Винаги съм мечтала точно за такава любов, която не просто те вълнува, а направо те разтриса. Такава, която не ти е просто удобна и много комфортна като стара обувка, а по-скоро е толкова адски страхотно зашеметяваща, че те кара да се чувстваш като Пепеляшка - напълно преобразена в стъклените си пантофки и без да й пука особено дали няма да й направят някоя пришка. Дори... по-добре да й направят, защото нещата и без това вече твърде понамирисват на сън, от който всеки момент може да се събудя. Така де, не аз, Пепеляшка. Любов, която те кара да плачеш с глас и да се смееш със сълзи. Не онази захаросаната от филмите, а тази която боли и кара сърцето ти да кърви - в наситено червено, а не в бонбонено розово...

И колкото и да се съмнявах, че някога ще я намеря - най-вече защото не вярвах особено в нея - тя взе, че ме сполетя. Пляс - като с мокър парцал... А сега ме е страх.

Защото ми показа един различен свят, без който може би можех да живея, когато не знаех, че съществува, но не и сега, след като съм го виждала. Защото ме накара да бъда една нова Надя, която вероятно е дремела в мен винаги, но аз дори не знаех, че я има. Защото ... нямам грам контрол над ситуацията, над възможното бъдеще, над сърцето си. И, честно, ако дори само за миг се бях усъмнила в това, че когато се отпусна назад и ТИ ще си единственото нещо, преди да се ударя в земята, ти наистина ще си там да ме хванеш, отдавна да съм избягала.

Обичам те! Дано разбираш колко много...