Снимки

Казвала ли съм ти, че си имам любима твоя снимка? Не такава, която ти си правил, а такава на която си ти. Не е някоя, на която сме двамата, или почти не, но такава която ме кара да се усмихна всеки път, като я видя.

Днес „случайно” пак попаднах на нея докато си подреждах файловете на компютъра. Една такава безгрижно лятна и весела в цветовете на плажния ни чадър, който се счупи. На нея сме си го забили в пясъка чак до земята и ти лежиш под него, гледаш ме изпод очилата и лекичко ми се плезиш. В левия й край се вижда един крак – моят. :)

Като някакъв застинал миг, където времето е спряло, само в нашето си миниатюрно пространство. На плажа, под чадъра.
И сякаш ми става лятно и хубаво, за миг лъчите на слънцето почти ме достигат и някъде за стотна от секундата ти пак ме гледаш под очилата и ми се плезиш. После дори не разбрах как отново ми се появиха сълзи.