"Lipsva6 mi, Slyn4ice!! Tolkova mnogo, 4e mi se pla4e i za ni6to drugo ne iskam da mislq. Bez teb i ostanalite hora sa mi sku4ni. Mrazq da se socializiram, ne iskam da se zabavlqvam. Iskam teb. I da zaspa v pregrydkata ti, kakto samo dopredi mesec. LIPSVA6 MI!!!"
И преди да си ми казал, че не бива да се предавам... Знам! Повтарям си го откакто преди малко повече от година ми го написа на смс за рождения ми ден, когато отново те нямаше. Обаче, ако ще и на челото да си го напиша - не помага. Превърнала съм се в малко, мрънкащо, депресирано човече, което не иска нищо друго освен да се свие на кълбо в черупката си и да се скрие от целия свят, за да го оставят намира. С никого не ми се говори, не ми се слуша нищо ново, интересно, забавно. Не искам от любезност да се усмихвам, когато вътрешно ми се плаче. Не искам и да ти казвам всичко това - не бива да ме виждаш такава. Не бива да знаеш, че дори в момента пак имам сълзи в очите. Телефонът ми е пълен със смс-и, които няма да получиш. Пиша ти цели абзаци в писмата, които после трия преди да ти ги изпратя. Единствено тук си позволявам да ти кажа тези неща, защото когато ги прочетеш отдавна вече няма да съм такава. Ще си помислиш, че просто твърде драматизирам нещата и мен ме устройва - важното е да не ме виждаш такава.
Няма коментари:
Публикуване на коментар