Ами... този път пиша в блога без особена причина или повод. Кръстила съм го When I need you, а днес определено имам нужда от теб. Мисля че започва да ме обхваща онова отчаяно-примирително чувство от предния път, когато те нямаше. Едно такова белезникаво на цвят. Намърдва се под кожата ти без да разбереш и започва да сърби, щипе и дразни - не на неочаквани пристъпи, които ти докарват сълзи в очите, а постоянно - притаено, монотонно и влудяващо. Опитваш се да го изкараш, но от това само повече те засърбява. Опитваш се да го "почешеш" припомняйки си някой мил момент от лятото, но то продължава да те тормози. Винаги е там - сутрин докато си миеш лицето, на работа, когато учиш, когато заспиваш. Усещаш го как бавно се смесва с кръвта и накрая неминуемо стига до сърчицето ти. Сърчицето ми.

И имам нужда от теб, и ми липсваш, и те копнея.