Хей, Слънчи *** Имам добра новина от днес: здрава съм. Ходих да се изследвам за СПИН. Така, профилактично. (Макар че при тази болест такова нещо като профилактично няма, както "любезно" ме уведоми сестрата в лабораторията. Ние просто установяваме статуса ви в момента - или сте болна, или не сте.) И все пак, за мен беше профилактично.

Нямам защо да се притеснявам и не го направих поради съмнения и др. подобни. Просто преди време четох някаква статия в Интернет по въпроса и си помисих, защо пък да не ида да се изследвам - бързо, безплатно и анонимно, каквото и беше наистина. Даже малко по-анонимно от нужното, защото пропуснаха да ми кажат кой номер съм. Добре че нямаше други освен мен, с чиито резултати да объркат моя...

И да ти кажа, колкото и да нямах съмнения, каквото и да си мислех, тези 10 минути, в които чаках, си бяха доста страшнички. Изведнъж ти минават хиляди "ако" през главата, всевъзможни сценарии. Припомняш си всеки един момент на рисково поведение, както те го наричат. Осъзнаваш пълния смисъл на думата и за миг забравяш, че всичко е било профилактично.

Защо го направих. Знам ли и аз. В някакъв момент ми хрумна и просто така реших. Приемам го като един вид... разделителна линия. Някога имаше други, после нямаше никой, после срещнах теб. Сега съм с теб и единствено с теб. И други няма да има. Някак си успокояващо е да знаеш, че нагазваш в нещо подобно "чист". Поне при мен е така. Тъй че, аз теглих чертата.