addicted

Ех, Слънчице мило! :-* Още само тринадесет дена докато си дойдеш, докато мога да те прегърна, да те целуна и да усетя топлината на ръката ти около моята. Колкото по-малко време остава, толкова повече ме обхваща тихата лудост и вече не знам къде да ида и какво да направя, само и само да не мисля. Обикалям по улиците, поставям си шопинг мисии, ходя до офиса през уикендите... Обхванала ме е някаква предстартова треска, вълнувам се така все едно си идваш след час, еуфорията и депресионните настроения се редуват да ме обливат на студенти и топли вълни, чувствам се като тежка оловна топка, а в следващия момент – лека като перце.

Прекалявам ли с емоциите? Със сигурност. Мога ли да променя нещо? Едва ли. Вълнуваш ме по начин, който не ми се е случвал преди и не мога да го опиша. Мисълта за теб кара всяка моя молекулка да се движи по-бързо, всяка клетка от тялото ми копнее за твоето, всеки удар на сърцето ме доближава с още един миг до теб. Звуча ли ти пристрастено... Така се чувствам. Всяко кътче в сърцето и мисълта ми са резервирано лично твои, а по вените ми в момента май тече повече любов отколкото кръв. Имам нужда от теб все повече и повече! Свръх доза просто не съществува.