Някаква си карта

I wonder what Piglet is doing, thought Pooh.

I wish I were there to be doing it, too.

Ето, Мило, че първият ми уикенд без теб вече започна... :'(

И аз... като не мога да се събудя до теб, да съм рошава, да те прегърна и да ти кажа, че те обичам, освен да ти напиша нещо в блога и после е-мейл, не виждам какво друго бих могла да направя.

Някак си, опитвам се да приема мисълта, че те няма, и че отново ме(ни) очакват 5-6 отвратителни месеца (за 4-5 въобще не смея да си правя излюзиите), в които няма да можем да сме заедно. Бързо си възвръщам старите навици, като това всяка сутрин преди още да стана да си препрочета някой друг от твоите смс-и, да сметна колко е часа при теб и какво ли може да правиш в момента, после да пия нещо топло (защото без теб е много студено, Слънчи), да седя в офиса до изтъпяване, и после с часове да ти пиша или да ровичкам някакви неща в интернет, за да ти ги изпратя. А в края на деня - точно преди да заспя, докато съм се сгушила под одеалото, смятам колко е часа при теб и се чудя какво ли правиш... да си препрочета някой друг смс от теб.

За десктоп съм си сложила една от последните ти снимки на Шабла (миналият път беше от тези в Морската градина...), надлежно съм си копирала разписанието ти в един excel, който си ми стои под ръка по всяко време (разбира се, имам същия и на работа), и най-старателно вече съм се информирала за всички пристанища, през които минавате, имаш ли обхват в тях, къде се намират на картата и даже... снощи си нарисувах цяла карта сам сама... с помощта на Google Maps, естествено.

Липсваш ми, Слънчи! Повече от всичко ми липсваш и никакви навици не могат да запълнят дори и милиметър от това, че те няма. Още по-малко пък някаква си карта.